Катрин беше страшно изморена. Тази седмица имаха доста работа в магазина, но поне се очертаваше един спокоен уикенд, през който просто нямаше да прави нищо. Приятелката й Таня, която от време на време живееше при нея, току що й се обади някъде от морето, щяла да остане още седмица - две. Марк, гаджето й също го нямаше, беше заминал до вилата с родителите си. Завидя им. Тя щеше да остане да бачка целият август, целият горещ август...
 Реши да си вземе една ароматна вана и да се отпусне преди да си легне. Остави дрехите си да паднат на пода и се изгуби в кълбо от пяна с аромат на жасмин.
 Катрин не можеше да заспи от жега. Леглото й беше до прозореца, дантелените перденца поклатени от летния бриз, нежно галеха голия и гръб.
 Изведнъж се сепна. Имаше някой до нея, някой беше седнал на гърба й. Катрин понечи да извика, но две ръце прокараха някакъв шал през устата й и го затегнаха здраво зад тила. Ръцете и бяха вързани над главата и за дървените решетки на леглото. Онзи я беше затиснал здраво, не можеше да мръдне. Опита се да извие глава за да види лицето му, но тъмнината не й позволи да види почти нищо.
 Нападателят се наклони върху тялото й, прошепвайки само едно "штт" на ухото й, след което леко го захапа. Пръстите му се вплетоха в косата и дърпайки я назад а другата му ръка бавно опипваше гърба и слизайки все по-надолу. Устните му жaдно се впиваха в кожата й, езикът му оставяше влажна следа по целият й гръбначен стълб.
 Катрин стегна здраво мускулите на цялото си тяло. Усещаше дъха му почти между бедрата си и пръстите му, опитващи се да си проправят път там, под прашката й така, че стисна крака и се примоли поне да свърши скоро...
 За нейна изненада, обаче, нападателя се изправи, приближи се до нощното шкафче и бързо изчезна през отворения прозорец.
 Катрин коленичи и с много усилия успя да изхлузи шала от устата си, след което развърза ръцете си със зъби. Скочи бързо, но там, навън вече нямаше никoй.  Затвори уплашена прозореца и закърши пръсти обикаляйки стаята. "Дали да не се обадя в полицията?...Но какво да им кажа, като нищо не ми е направил...Да се обадя на Таня? Не. Какво ще я притеснявам по това време..." Имаше и нещо още по - странно. "Защо не ме изнасили? И защо ли, по дяволите, беше облечен с шлифер в тая жега?!"...
 Нещо привлече погледа й върху шкафчето и тя светна нощната лампа. Там видя едно цвете - бяла калия с къса дръжка и бележка, на която пишеше: "Знам, че ти харесва"...
 ...Две нощи по - късно Катрин вече спеше със затворен прозорец и заключена врата. Тъкмо се унесе, когато усети, как някой скочи върху нея. Опита се да се обърне, но ръцете й бързо бяха завързани за решетките на леглото. Нахлулият започна борба с нея, докато постигна да я обърне по корем. 
 - Кой си ти, по дяволите и какво искаш? - Крещеше Катрин - Защо не ме оставиш на мира?
 Не получи отговор. Странния тип седна върху краката й и превърза устата й с шалче. След това отново хвана косата й и я задърпа назад,захапвайки нежно ухото й. Езикът му бавно премина по целия й гръб. Катрин усети тежкото му дишане някъде долу, между здраво стиснатите си бедра. Ръцете галещи гърба й, търсеха гърдите й отдолу. Погали ги много бавно, прокарвайки пръсти през зърната й и се наклони върху нея. Когато доближи лицето си до нейното, Катрин усети, че главата му беше напълно покрита, успя да види единствено очите му.
 Имаше и нещо друго, нещо й се струваше познато. Миризмата, този мирис, идващ от този тип й напомняше нещо. Не беше някакъв парфюм или одеколон, нищо от този стил, беше нещо, което се опитваше да разпознае, но не успяваше да се концентрира.
 Една от ръцете премахна бикините й, след което я погали между бедрата. Едно нежно духване на голо я изненада... приятно, от което се засрами. Почувства как пръстите му, играещи с интимните й части я накараха да потрепери и несъзнателно разтвори крака...
 Езикът му я влудяваше, усещаше влагата под себе си и ускорения си пулс...
 Очакваният финал, обаче, не дойде. Точно секунди преди Катрин да избухне, престъпникът се изправи, отвори прозореца и изчезна в мрака.
 Катрин се пребори с шалчето и след като освободи и ръцете си, запали малката лампа. На шкафчето я чакаше друга бяла калия и бележка. "Знам,че ти харесва" - пишеше отново. Катрин обичаше белите калии, бяха любимите й цветя, само не знаеше дали този тип имаше предвид точно това. Най - вече я притесняваше именно това, че имаше право. Харесваше й. Трябваше да разбере кой е, следващия път. Ако имаше следващ,разбира се...
 ...Две нощи по - късно, току що излязла от банята Катрин запали две ароматни свещи и пусна леко любимите си балади. Не мислеше да му се противи тази нощ, беше й любопитно да открие нови сензации, които никога преди не беше срещала,така че се приготви и легна по корем.
 Нощния тип не се забави, влезе през прозореца и седна отгоре й, връзвайки ръцете й за леглото. 
 - Няма нужда - спокойно каза Катрин - няма да се противя.
 Но не успя да привлече вниманието му, защото той продължи със своето. Този път шалчето на устата й беше по - разхлабено и можеше да диша по - добре. Eдната му ръка играеше с косата й докато другата се плъзваше бавно по гърба й. Катрин почувства как влажния език в ухото й преминаваше нежно по врата й. Ръката му освободила косата й сега се плъзна по лицето й галейки устните през коприненото шалче. След миг несъзнателно пръстите му преминаха под шала, докосвайки устните й и Катрин ги пое в устата си засмуквайки ги бавно един по един. Не знаеше защо го прави, но й харесваше, даже чуваше тихи стонове и усещаше ръката му да се впива в гърба й.
 Катрин беше приготвила нещо, което той не очакваше. Същата тази вечер тя бе счупила няколко от решетките на леглото си така, че да не личат. С бързо движение вдигна ръцете си, измъквайки ги от решетките и се обърна рязко, притискайки тялото му този път под своето. Беше дошло време да види лицето на извратения тип и да му поиска обяснение за всичко,затова, след като освободи ръцете си, веднага свлече подобното на шапка покритие и разкри лицето му.
 Тогава видя нещо, което я остави без дъх: От там изпадаха дълги женски къдрици. Катрин ги отмести за да види лицето и почти онемя от изненада.
 - Ти? Но... как ти?!
 Там под нея, лежеше момичето от бара, в който си пиеше сутрешното кафе. Гледаше я винаги без всякакъв интерес, приятелите й бяха полудели по нея, красива била. Тя дори не я беше забелязала. Да. Имаше прекрасни очи... Едни такива... 
 - Страшно ми харесваш - промълви момичето. - Предпочетох да дойда по този начин, помислих, че иначе ще ме отхвърлиш.
 - За това ли идваш с този шлифер?! И защо никога не усетих гърдите ти? 
 - Притиснати са, виж... Стремях се да не те докосват много - момичето се смееше .- Знам всичко за теб, само с погледа си ми говориш много... 
 - Видя ли какво съм ти приготвила? Музика, свещи.
 - Харесват ми. Искаш ли да поговорим за това? 
 - Не! - Отговори Катрин. - Ще говорим после, сега ме чака друго да направя. Мой ред е...
 Катрин вече сваляше дрехите й следвайки с ръката си формите на голото й тяло. "Какво ли ще кажа на Марк за това..."  помисли, но светкавично отхвърли тази мисъл и се гмурна да опита от това удоволствие... Да разкрие тези непознати за нея усещания, изпълнени с толкова желание и страст, които никога даже и не е помисляла, че могат да съществуват...

predpolojih 4e tainstveniqt obojatel e jena..kraqt ne me iznenada....blagodarq..be6e priqtno za 4etene

доста еротично, бих казал....:)

Това беше един от първите ми разкази, експеримент един вид... Ти си вторият човек, който ми казва, че краят е предвидим. Нищо, радвам се поне, че ти е харесал! Поздрави :)

ще се радвам, ако ти е въздействал...еротично :) :)

как :))))