Не съм голяма красавица, но имам чар. Нямам безкрайни крака, нито сини очи, но едва ли има някой, който може да устои на погледа ми. Пронизващ, както го нарекоха не веднъж... Свикнах с мисълта, че от където и да мина, повечето се обръщат...

С дъха си нежен тя стъкло разбива
а с погледа си - лед ще разтопи,
с усмивката си залезът приспива,

Сбогувам се. Затвори си вратата.
Отивам, но не зная накъде...
Играхме и разбихме си сърцата

 Катрин беше страшно изморена. Тази седмица имаха доста работа в магазина, но поне се очертаваше един спокоен уикенд, през който просто нямаше да прави нищо. Приятелката й Таня, която от време на време живееше при нея, току що й се обади...

 Винаги е обичала дъжда. Докосна стъклото, оставяйки кървави следи с пръстите си и се вгледа в превиващите се дървета отвън. Светкавици осветяваха мрачната и дъждовна картина, валеше и гърмеше страховито също, като... тогава...
 Този след...

 Сестра ми щеше да ме запознава с новото си гадже.
 Все нямаше късмет, горката, влюбваше се до уши и я зарязваха, а аз винаги се превръщах в носна кърпичка. Сега обаче било сериозно, много се обичали, дори щял да бъде кавалер на бала й т...

...никога не съм си и помисляла да имам блог. Ще пробвам :) Нави ме едно много любимо блогърче, нека науча настройките и ще го поздравя!
Така...Да видим какво ще се получи от това...