Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2009 17:37 - Без сърце
Автор: tarantula77 Категория: Изкуство   
Прочетен: 2035 Коментари: 5 Гласове:
1

Последна промяна: 21.08.2009 17:42


 Винаги е обичала дъжда. Докосна стъклото, оставяйки кървави следи с пръстите си и се вгледа в превиващите се дървета отвън. Светкавици осветяваха мрачната и дъждовна картина, валеше и гърмеше страховито също, като... тогава...
 Този следобед,Бренда тичаше за да се скрие от внезапния дъжд,беше подгизнала цялата а къщата y се намираше само след завоя.Усети как до нея приближи някаква кола и чу глас през отвореният прозорец:
- Качи се,ще те закарам.
- Не, благодаря. Живея на две крачки от тук. - Бренда дори не погледна към шофьора. Реши да ускори крачка.
 Вратата на колата, обаче се отвори и слезе някакъв мъж. Бренда усети как две силни ръце я награбват и мятат на предната седалка. Опита да слезе, но мъжът бързо се настани до нея, зашлеви я силно по лицето и заключи. Едва тогава го погледна. Познаваше го. Името му не се носеше с добра слава измежду познатите й...
 Започнаха да навлизат все по-навътре в горичката,дърветата се сгъстяваха, пътят взе да се стеснява, докато спряха под един огромен чадър от четири дървета, сплели клоните си.
 Той се обърна, извади от някъде бутилка и две чаши, напълни ги и подаде едната на разплаканата Бренда.
- Пий!
- Не искам!
- Ще пиеш и още как...
 Три часа по-късно, Бренда си беше в къщи. Нахлузи пижамата си и се зави през глава,ридаейки там, под чаршафите, разбита от пронизващата болка, която я разтърсваше постоянно.. и пак... и пак...

 Пръстите й гневно разтъркаха прозореца. Бурята, която виждаше пред очите си, сега бушуваше вътре в нея. Защо ли обичаше дъжда, след грозните спомени, които й навяваше? Защо продължаваше да си спомня? Защо все още изпитваше тази болка? 
 Прокара длан през стъклото. Сега вече беше напълно размазано. Размазано... както тогава...
 Всичко я болеше. Повдигна глава и осъзна, че е лежала с лице потопено в някаква локва, която беше почти изсъхнала от едва появилите се слънчеви лъчи. Опита се да се изправи. Колко ли време беше лежала там... Минути? Часове?... Дни?...
 Погледна по посока на идващия шум и бавно се изправи. На около стотина метра имаше някакво шосе, по което не спираха да минават коли и Бренда се упъти натам. През това време наближи някакъв автобус, разтвори врати и я изчака.
 Усещаше всички погледи върху себе си. Усещаше, как се взираха в нея, как разглеждаха кaлната й коса, как обсъждаха подпухналото й бледо лице и раздърпаните й дрехи. Опитът й да седне беше придружен от вопъл... Затвори очи. Всичко премина като на филмова лента в съзнанието й... Приятелят й, Стивън, беше й представил някакъв негов приятел. Последваха музика, танци,алкохол... Четири силни ръце върхи тялото й. Цялата нощ е изпълнявала ролята на играчка. Лицето й беше подпухнало от ударите, в очите не бяха останали сълзи. Кръв имаше навсякъде, върху нея, върху тях...

 Върху стъклото.
 Несъзнателно, може би, удряше с длан върху размазаните петна кръв, запечатвайки силуета на дланта си върху кървавите струйки. Бренда не можеше да спре да плаче, почти крещеше от обида. Приятел? Да те поделят с приятелите си, това ли е приятел? Плюя на такова приятелство, по дяволите! А обичта къде е? Любовта? Тази, която те изгаря и те кара да трепериш от щастие, когато си до любимия човек... 
 Единственото хубаво нещо, което и се беше случвало, беше той, Робърт. Бренда обожаваше да гали прекрасно оформеното му тяло, да целува до полуда медените му устни, да слуша до забрава думите му и колко добре се чувстваше с нея. Той й беше показал любовта, той беше единственият успял да проникне в сърцето й за да го плени в мрежите си. Годините изминали в обятията на Робърт бяха като невероятна приказка за нея, сляпа и глуха за всичко останало, тя го намираше за смисъл на живота си. Обичаше го така, както никога нищо не е обичала, дори самата себе си.
 Той не я обичаше. Убиваше скуката в обятията й. Беше с всяка жена и всичките бяха с него. Уви, беше обща тайна, но не и за Бренда. Тя не можеше да го приеме... А може би не искаше...
 В деня, в който го видя вкопчен в някаква разголена жена там, зад вратата на дома му, светът на Бренда се срути върху главата й. Не можa да го понесе. Погълнатите хапчета не дадоха желаещият резултат, така че измисли друг план. Знаеше, че ще е последното, което ще направи в живота си, но поне щеше да се забавлява за последно.
 Дългите черни букли красиво паднаха върху лицето й, тъмносинята рокля очертаваше прекрасната й фигура и изтъкваше женствените й форми. Гримът й беше отнел цял час, но резултатът си го биваше, там от огледалото я гледаше еднa прекрасна и чувствена жена, най-чаровната дама, която беше виждала.
 Имаше някакъв бал тази вечер и Бренда тръгна натам...
 Бурята не стихваше отвън.Бренда усети силен мирис на сяра и се погледна. Сега синята й рокля беше цялата подгизнала в кръв. Изведнъж й се зави свят, опита да се захване за масата, но не успя и се срути на пода.
 Когато се свести, реши,че е вече време. Тя беше приключила с това. С последни сили допълзя до телефона и набра с кървавите си пръсти някакъв номер.
- Полиция? Помощ! Адресът е...

*******************************
 Полицаите разбиха вратата. На момента ги обсеби мирисът на чист спирт смесен със сяра. Гледката, обаче, беше шокираща.
 В помещението имаше операционна маса, върху която лежеше нещо подобно на труп, увит в найлонов чувал. На пода, в огромна локва кръв, лежеше девойка, облечена в бална рокля цялата изцапана в кървави петна.
- Какво е станало тук, по дяволите!
- Извикайте линейка! - изкрещя един от тях.
 Друг се приближи до нея и хвана ръката й.
- Няма пулс...
 Вниманието на всички беше привлечено от дървените рафтове на стената, върху които бяха подредени няколко стъкленици, чието съдържание не се определяше добре.
- Проверете какво има тук! - изкомандва главният. Помощникът отвори едната внимателно й я подуши.
- Пълна е със спирт. А това е... Не може да бъде...
 Полицаят изкрещя и изпусна стъкленицата, която се разби на пода. Всички се упътиха към него.
- Това не е ли човешко сърце?! По дяволите! Кажете ми, че съдържанието на останалите не е същото...
 Съмненията бяха оправдани.
- Тя ли ги е колекционирала?! Психопатка...
 Линейката пристигна и отнесе безжизненото тяло на Бренда.
 След аутопсията,лекарите се обадиха в полицията.
- ... така, че е носела в гърдите си сърдечен апарат от няколко години. А беше само на 25...
 Тя нямаше сърце.




Тагове:   сърце,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Много натуралистично
21.08.2009 17:46
Настръхнах...
цитирай
2. allbi - Поздрав!
21.08.2009 17:49
без дъх ...
и песента ми е любима ...
цитирай
3. ivsityyy - nqmam dumii :X
21.08.2009 17:56
nqmam dumii :X
цитирай
4. essy - Много е силно!
22.08.2009 11:29
Умело си пресъздала настроението и наистина се чете без дъх....:)))
цитирай
5. tarantula77 - Благодаря ви!
23.08.2009 17:34
Хиляди благодарности на всички! Радвам се, че прочетохте този разказ (един от любимите ми) и отново доста личен...
Дано сте го усетили наистина!

Поздрави и усмивки!!! :) :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tarantula77
Категория: Изкуство
Прочетен: 44867
Постинги: 7
Коментари: 40
Гласове: 122
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031